Стихотворение за приятел
Когато ми се иска да съм песен,
а нямам подходящи полутонове,
когато вън е есен (пак е есен!),
добре че идваш с теб да поговорим!
Когато ми се иска да заплача,
но ме е срам по детски да подсмърчам,
добре че имам твоето приятелство
да ми показваш, че добра съм всъщност!
Когато се опитвам да си спомня
къде съм си изгубила душата,
когато ми е много нанагорно,
добре че ме понасяш с вятъра!
Но ето че сега пък ти копнееш
да те люлея в мрежа нежни думи.
Добре че съм наблизо, да ти кажа:
"Благодаря, приятелю, че чу ме!"
© Павлина Гатева All rights reserved.
