Когато ми се иска да съм песен,
а нямам подходящи полутонове,
когато вън е есен (пак е есен!),
добре че идваш с теб да поговорим!

Когато ми се иска да заплача,

но ме е срам по детски да подсмърчам,

добре че имам твоето приятелство

да ми показваш, че добра съм всъщност!

Когато се опитвам да си спомня

къде съм си изгубила душата,

когато ми е много нанагорно,

добре че ме понасяш с вятъра! 

Но ето че сега пък ти копнееш

да те люлея в мрежа нежни думи.

Добре че съм наблизо, да ти кажа:

"Благодаря, приятелю, че чу ме!"