21.09.2011 г., 13:52

Стихове... на един живот

1.6K 0 16

Стиховете... страници сиротни
от книгата, наречена Живот.
Те снимки са моментни, епизодни,
пазители на светлата любов.

Емоции събрани във букети,
красиви рози с дъхав аромат,
мелодии, балади и сонети,
кристалчета, разпръскващи брокат.

Понякога са бури пощурели,
в отчаян пристан, в зъзнещо море,
скалисти рифове очите взрели
към чайките в безбрежното небе.

А друг път са нестихваща копнежност,
по цветната, примамлива дъга,
приели Вярата за неизбежност.
Запалени свещици са в нощта.

Стиховете... страници съдбовни
от книгата, написана с любов.

Добре сричкувани, немногословни,
архиви са... на цял един живот.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
  • Да, такива са стиховете и не само...
    Поздравления, Таня!
  • Стиховете са автобиографията на любовта и живота!
    Втъкани в тях са емоциите, бурите в сърцето, копненията на душата, и мислите ни, като бряг на едно безкрайно море с приливите и отливите си!
    Беше ми удоволствие, да прочета, Таничка!
  • Копнежност - това е ключето към написването на истинска поезия. Поздрави, Танче!
  • Ах, че е свежо и ароматно! Няма да е пълен архива и ако няма бури и студ! Много ми хареса! Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...