Sep 21, 2011, 1:52 PM

Стихове... на един живот

1.6K 0 16

Стиховете... страници сиротни
от книгата, наречена Живот.
Те снимки са моментни, епизодни,
пазители на светлата любов.

Емоции събрани във букети,
красиви рози с дъхав аромат,
мелодии, балади и сонети,
кристалчета, разпръскващи брокат.

Понякога са бури пощурели,
в отчаян пристан, в зъзнещо море,
скалисти рифове очите взрели
към чайките в безбрежното небе.

А друг път са нестихваща копнежност,
по цветната, примамлива дъга,
приели Вярата за неизбежност.
Запалени свещици са в нощта.

Стиховете... страници съдбовни
от книгата, написана с любов.

Добре сричкувани, немногословни,
архиви са... на цял един живот.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах!
  • Да, такива са стиховете и не само...
    Поздравления, Таня!
  • Стиховете са автобиографията на любовта и живота!
    Втъкани в тях са емоциите, бурите в сърцето, копненията на душата, и мислите ни, като бряг на едно безкрайно море с приливите и отливите си!
    Беше ми удоволствие, да прочета, Таничка!
  • Копнежност - това е ключето към написването на истинска поезия. Поздрави, Танче!
  • Ах, че е свежо и ароматно! Няма да е пълен архива и ако няма бури и студ! Много ми хареса! Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...