Пиша стихове боси,
в закърпена
ризка конопена,
но чиста -
като моята съвест,
в къси панталонки
като мечтите ми
непораснали,
нелъснати,
непарфюмирани.
Волни
като порив на вятър,
тръпчиви
като неузряла капина,
бели
като душата ми.
Стихове рошави
като малък немирник
с ожулени колене
от падане,
с очи, зачервени
от плачене,
с ръце, свити
в юмручета,
с думи куршумени
като гангстерски улици.
Стихове верни
за верни приятели,
стихове спорни-
като теория,
стихове като
живота ми -
понякога весели,
понякога тъжни
или настръхнали
като сиво врабче
през зимата,
неуютни
като кашона
на скитник.
Понякога тътнещи
като гръмотевица,
понякога озъбени
като улични кучета.
Те са откъснати
от сърцето ми
и аз като мои деца
ги обичам.
Ако на някой
не му се харесват,
моля просто
да си прибере
рестото.
© Даша Всички права запазени