1.04.2007 г., 23:29

СТИХОВЕТЕ МИ

785 0 10

Пиша стихове боси,

в закърпена

ризка конопена,

но чиста -

като моята съвест,

в къси панталонки

като мечтите ми

непораснали,

нелъснати,

непарфюмирани.

Волни

като порив на вятър,

тръпчиви

като неузряла капина,

бели

като душата ми.

Стихове рошави

като малък немирник

с ожулени колене

от падане,

с очи, зачервени

от плачене,

с ръце, свити

в юмручета,

с думи куршумени

като гангстерски улици.

Стихове верни

за верни приятели,

стихове спорни-

като теория,

стихове като

живота ми -

понякога весели,

понякога тъжни

или настръхнали

като сиво врабче

през зимата,

неуютни

като кашона

на скитник.

Понякога тътнещи

като гръмотевица,

понякога озъбени

като улични кучета.

Те са откъснати
от сърцето ми
и аз като мои деца
ги обичам.
Ако на някой

не му се харесват,

моля просто

да си прибере

рестото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...