Apr 1, 2007, 11:29 PM

СТИХОВЕТЕ МИ

  Poetry
784 0 10

Пиша стихове боси,

в закърпена

ризка конопена,

но чиста -

като моята съвест,

в къси панталонки

като мечтите ми

непораснали,

нелъснати,

непарфюмирани.

Волни

като порив на вятър,

тръпчиви

като неузряла капина,

бели

като душата ми.

Стихове рошави

като малък немирник

с ожулени колене

от падане,

с очи, зачервени

от плачене,

с ръце, свити

в юмручета,

с думи куршумени

като гангстерски улици.

Стихове верни

за верни приятели,

стихове спорни-

като теория,

стихове като

живота ми -

понякога весели,

понякога тъжни

или настръхнали

като сиво врабче

през зимата,

неуютни

като кашона

на скитник.

Понякога тътнещи

като гръмотевица,

понякога озъбени

като улични кучета.

Те са откъснати
от сърцето ми
и аз като мои деца
ги обичам.
Ако на някой

не му се харесват,

моля просто

да си прибере

рестото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...