2.04.2023 г., 22:08

Стилето ток и въздишка

804 7 13

В косата вплела ярки цветове

пресича улицата като котка...

паважът - овехтял... и демоде,

прогледнал е за нейната походка.

 

Звукът разсича ехото с камшик

и губи се в кокетната въздишка.

... нахален залезът поспря за миг

за да погали нейната извивка.

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има още две, като последното по Чандлър го разрешиха сега и вече е достъпно за четене. Благодаря ти, Мари, зарадва ме.
  • Браво, Жени! С малко изразни средства си постигнала много силно внушение! Перфектно е това може би търсено съотнасяне на читателя към Реймънд Чандлър!👍🥰
  • Доче, много ти благодаря, зарадва ме!

    Пепи )) ето и първото: https://otkrovenia.com/bg/stihove/koprinenata-primka
  • jenyivanova (Жени Иванова) - 😅 наистина ли? Е затова питах какво е стилето, с какво го свързах, хванах те! 🤣 А кое е 1-то? Не знаех!
  • Красив флирт между залеза и мелодията на котешки стъпки Браво и от мен!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...