Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
4.06.2009 г., 20:03 ч.

Сто години без самотата 

  Поезия » Друга
821 0 19



Тя е спряла на прага и наднича през входа.
Бе прогонена някога от случайни успехи.
Сто години без мене самотата е бродила
и се връща, измъчена, да подири утеха.

С изкривена усмивка аз вратата отварям.
Пак сервирам кафе върху празната маса.
И наливам уиски. Двете палим цигара.
Аз я гледам очакващо. Тя - с нахална гримаса.

Аз се правя на силна, тя - на много отракана.
Две заучени пози на самотни принцеси.
И прекрасно си знаем, че това е театър,
в който всяка се учи да играе нечестно.

В който всяка секунда се рушат правилата...
Да играеш почтено е безумие пълно!
Затова не споделям как крещи тишината.
Вдигам тост. И изпивам самотата. До дъно.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??