Стогодишната ми душа
Не смей да будиш моята душа,
след бурни страсти сън дълбок заспала!
Не е другарче мило за игра!
Отдавна е, отдавна остаряла!
И ще заскърцат костите сами,
дори ако на хълбок се обръща,
гърбът когато силно заболи.
Мечтите си понявга ще повръща.
И като старец стогодишен със бронхит
в дълбока кашлица ще се задави.
Клокочещият спомен ще хрипти.
Ще стисне гърлото ми в задушаване.
Не давай опиум на спящата душа!
Сънят ù е достатъчно лекарство.
Това е преход бавен към смъртта,
когато няма вече щастие.
Единствено те моля, събуди
това заспало стогодишно старче,
ако си склонен да го проветриш,
да му дадеш на воля да си плаче,
да преживее пак със бурна страст
и тежки, и красиви свои мигове;
надежда да му вдъхнеш. Ще сгрешиш,
ако от ревматизма спре да пише стихове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
