Стогодишната ми душа

Sep 28, 2009, 9:12 AM

Poetry » Other

523 0 4

Не смей да будиш моята душа,

след бурни страсти сън дълбок заспала!

Не е другарче мило за игра!
Отдавна е, отдавна остаряла!

И ще заскърцат костите сами,
дори ако на хълбок се обръща,
гърбът когато силно заболи.
Мечтите си понявга ще повръща.

И като старец стогодишен със бронхит
в дълбока кашлица ще се задави.
Клокочещият спомен ще хрипти.
Ще стисне гърлото ми в задушаване.

Не давай опиум на спящата душа!
Сънят ù е достатъчно лекарство.
Това е преход бавен към смъртта,
когато няма вече щастие.

Единствено те моля, събуди
това заспало стогодишно старче,
ако си склонен да го проветриш,
да му дадеш на воля да си плаче,

да преживее пак със бурна страст
и тежки, и красиви свои мигове;
надежда да му вдъхнеш. Ще сгрешиш,
ако от ревматизма спре да пише стихове.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

2009-09-28T21:48:23+03:00

Поздрав!
magnum (Венцислав Янакиев)

2009-09-28T19:48:21+03:00

харесах
doreto66 (Дора Павлова)

2009-09-28T17:28:30+03:00

доволно ми е тук. благодаря, Павлине!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2009-09-28T13:43:23+03:00

Една от най уважителните форми на братята е "юзсенели" еди кой си- стогодишният някой си...Моите почитания, тук по визитки ще видиш много "столетници". Пиши! Запечатай го тоя живот върху лист, както орел върху скала! Това е. Зем.