16.04.2008 г., 12:29

Стоиш до мен, а теб те няма

2.3K 0 3
Стоя унесен в мечтите
на живота
и мисля пак, че ти си тук,
до мен,
и вярвам, че ще дойдеш
за утеха,
но теб те няма, няма те
при мен.

Сега стоиш пред мен - но
мисля си:
къде си ти в този миг?
Таиш се в душата ми
и нежно
милваш ме като в стих.

Не мога все така да чакам.
Подпрял съм се на двете си ръце,
безсилен.
А времето минава,
не иска то да спре.

Стоиш пред мен,
а теб те няма,
и аз стоя унесен в мечтите
на живота,
и мисля пак, че ти се тук,
до мен,
но теб те няма, няма те
при мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ИВО Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...