27.01.2020 г., 7:37

Стойности

833 1 3

СТОЙНОСТИ

 

Стойност, как да те измеря,
през аномалиите на деня?
Колко обич дадох вчера
и колко взеха ми сега?
Какво ли трудно припечелих,
на вятъра колко пропилях?
Души, обичащи ме, ли намерих,
или загубих някои от тях?
Май трудно е да се остойностява
болката в сърцето ми преминала,
усмивката дали преобладава,
или сълзите ми застинали.
Как душата си да сложа на кантар?
За него тя е неуловима,
но може да сътвори пожар,
на крилете си да те издигне.
Животът на счетоводството е неподвластен.
Различни са мерните единици.
Кантарите попълнени със страсти,
с изплезени от бягане езици.
Целувките са някак хвърковати.
Не може да ги долови сърцето.
А любовта потънала е в блато.
Ръка за помощ подава й небето.
Вярата пък хич я няма.
Надеждата се скита някъде за хляба.
Мъдростта е клекнала на прага.
Вече в никого не се обляга.
За каква ли стойност да говорим...!
Не искам даже и да спорим.

 

26 01 2016
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...