Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
12.04.2021 г., 8:33 ч.  

Столетниците 

  Поезия
226 3 6

Те нямат табели на свойте врати,

които да славят столетен живот.

Два реда домати под стройни липи,

градинка и дюля надвесила плод.

 

Край печица стара подреждат дърва,

прегърбени, ничком годините носят.

В шепи събрали безсмъртна душа,

за помощ и милост те нивга не просят.

 

Очите им светят - зеници на Бога,

завинаги млади, завинаги топли.

И само едничка стаена тревога

сърцата им сепва, в мислите чопли.

 

Дали, ще са живи на другия ден,

да сторят добро, да направят хаѝр.

Да теснат тревичка, да боднат невен,

с обич да галнат столетен чемшир.

 

Те нямат ключалки на свойте врати,

а дюлята жълта, тя сякаш шепти:

"Сполай ви за всичко! Добре сте дошли

в скромната къща, в наш'те съдби."

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечно благодаря, Дочка!
  • Исконни истини показани по начин,
    за който благородно завидях!

    Аплодисменти, Хари!
  • Сърдечно благодаря, Валентине, Румяна, Росица, Геновева!
  • На привършване са тези хорица... Поздравления за стиховете!
  • Сполай ви за всичко! Добре сте дошли
    в скромната къща, в наш'те съдби."
    Върна ме назад в годините! Там където вратите не се заключаваха и съседът за съседа бе брат! Много хубав стих!
  • "Те нямат табели на свойте врати" не пише"образцов дом" в живота свичко са посрещали и заедно са преживявали затуй животът им е бил пълен с красота!
Предложения
: ??:??