Стоманен принц

Уповавам се на теб!

Вярвам в твойта аура, 

макар светът да е нелеп

и ти да спиш сред арматура.

Гърчове, неспирен плач.

Въртя се в кръг 

от изгрев до здрач...

О, сладък мой недъг!

Въртят се очите ти -

наляво, надясно, нагоре, назад; 

ала за мен са слепи, изпити.

Не съзират целия този ад!

Бягай, любими принце!

Тичай сред тревата!

Аз пък ще си сипя винце -

толкоз, че да не боли главата.

Избледней в нощта...

Стопи се!

Не можеш духна тъй свещта...

За бога, принце, опомни се!

Изчезвай сред стоманения град,

събери и ласките си в куфар!

От днес ще любя само Глад.

И не забравяй мощния си буфер!