Mar 2, 2012, 8:54 PM

Стоманен принц

  Poetry » Love
619 0 0

Уповавам се на теб!

Вярвам в твойта аура, 

макар светът да е нелеп

и ти да спиш сред арматура.

 

Гърчове, неспирен плач.

Въртя се в кръг 

от изгрев до здрач...

О, сладък мой недъг!

 

Въртят се очите ти -

наляво, надясно, нагоре, назад; 

ала за мен са слепи, изпити.

Не съзират целия този ад!

 

Бягай, любими принце!

Тичай сред тревата!

Аз пък ще си сипя винце -

толкоз, че да не боли главата.

 

Избледней в нощта...

Стопи се!

Не можеш духна тъй свещта...

За бога, принце, опомни се!

 

Изчезвай сред стоманения град,

събери и ласките си в куфар!

От днес ще любя само Глад.

И не забравяй мощния си буфер! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...