21.02.2013 г., 17:41

Стоманена птица

726 0 0

Стоманена птица пори облаците

отправила се през тях към висините.

Жарко слънцето е пламнало,

огрява металното ù тяло.

 

Огнена струя мощно разсича ефира,

тихото пространство оглушава мотора,

вятърът свисти шумно край крилата,

металът отразява светлината.

 

Издига се и се спуска,

обръща се и се завърта,

бясно в небето препуска,

сянка над полето прелита.

 

септември 2001

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виталий Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...