25.06.2019 г., 15:51 ч.

Стоплѝ ми ръцете с ръцете си 

  Поезия » Друга
197 2 3

Стоплѝ ми ръцете с ръцете си!
Плеснѝ като птица от Изтока!
Когато жарава нозете са –
какво ли остава за изхода?

Следите са лава. Отивай си…
Назад не поглеждай химерите!
Очите – те лъжат. Такива са…
Сега си игла ненамерена…

Разливат се дните в косите ти.
Дали ще забравя за устните?
Пътека чертаят звездите ми
и було от спомени спускат те.

Стените мълчат, но желаят ни.
Нощта ще запомни лицето ти.
Какво да изпея за края ни?
Стоплѝ ми ръцете си с ръцете си…

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви! Поздрави към Вас и творчески успехи!
  • Красота!Поздрав!
  • Този завършек... вече ми е любим и ще си го припомням честичко наум. Прекрасна творба, мелодична и дълбока! Поздравления!
Предложения
: ??:??