Стоплѝ ми ръцете с ръцете си
Стоплѝ ми ръцете с ръцете си!
Плеснѝ като птица от Изтока!
Когато жарава нозете са –
какво ли остава за изхода?
Следите са лава. Отивай си…
Назад не поглеждай химерите!
Очите – те лъжат. Такива са…
Сега си игла ненамерена…
Разливат се дните в косите ти.
Дали ще забравя за устните?
Пътека чертаят звездите ми
и було от спомени спускат те.
Стените мълчат, но желаят ни.
Нощта ще запомни лицето ти.
Какво да изпея за края ни?
Стоплѝ ми ръцете си с ръцете си…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
