Стоя над листа си разстроен
Стоя над листа си разстроен...
За всичко ли в света съм крив?!
Аз знам, че съм човек достоен
и правя всичко със мотив!
Оглеждам се във Обществото,
претеглям Хубаво и Зло!
Къде е питам се Доброто?
Така ли вечно е било?!
Не каним в себе си Светците,
а с Дяволите правим грях!
Общуваме със хитрините,
вместо да бягаме от тях!
Дори попържаме и Бога,
и от "Съда" не ни е страх!
И често ставаме подлога,
а и на другите за смях...
Забравихме Човещината!
Насилието е във нас!
Червива ни е и Душата
и в нея Злото е на власт!
Загърбили сме и морала...
И не цениме Любовта...
Пред Безната с Душата спряла,
ний не оставяме следа!
При нас инстинктите господстват.
Ний не живеем с правила!
Не знаем що е Благородство
и честно свършени дела!
Но имаме си Егоизъм!...
И правило:
"Вземи- не дай!"
Крадем единствената риза
и Ад градиме, вместо Рай!
Духа изпуснат от Пандора,
се вмъкна в нашите души...
И Завистта ни, без умора,
ще може да ни утеши!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
се ползва първо лице, единствено число.
