Идва къс от световете,
подминава - гръм отеква!
Наръч куп от страховете
и след него не олеква.
Страх от туй да не изгубя
таз усмивка твоя блага,
споделена с обич дума
да не чуя за награда.
Страх живеем в дни неверни
под бухалките на мутри.
Само ти, любов безмерна,
с мен бъди! - и днес, и утре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация