9.02.2018 г., 8:31

Страх

1.4K 1 7

Вчера аз го преживях, 

и никой не бе до мен,

освен моята мила,

сладка и добра майка.

 

Операция аз претърпях, 

да, беше ме много страх, 

но през цялото време мислих за тях, 

двете ми каки, които ме подкрепят.

 

Дори когато лекарят ми каза, 

че това е опасно и сърцето ми, 

откачи от страх, колкото и да са далеч, 

винаги ще ме подкрепят и ще ме обичат.

 

От много неща ме е страх, 

но когато те са до мен, 

няма нищо, което да не преодолея.

 

Може аз да нямам приятели, 

които да ги е грижа за мен, 

но има и хора добри тук на този свят, 

и когато това да мислим само за нас, 

мине тогава ние добри те ще победим.

 

Може се още едва да започвам, 

да очакват ме още две, но щом те

ме подкрепят, аз ще успея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Миланова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...