9.02.2018 г., 8:31

Страх

1.4K 1 7

Вчера аз го преживях, 

и никой не бе до мен,

освен моята мила,

сладка и добра майка.

 

Операция аз претърпях, 

да, беше ме много страх, 

но през цялото време мислих за тях, 

двете ми каки, които ме подкрепят.

 

Дори когато лекарят ми каза, 

че това е опасно и сърцето ми, 

откачи от страх, колкото и да са далеч, 

винаги ще ме подкрепят и ще ме обичат.

 

От много неща ме е страх, 

но когато те са до мен, 

няма нищо, което да не преодолея.

 

Може аз да нямам приятели, 

които да ги е грижа за мен, 

но има и хора добри тук на този свят, 

и когато това да мислим само за нас, 

мине тогава ние добри те ще победим.

 

Може се още едва да започвам, 

да очакват ме още две, но щом те

ме подкрепят, аз ще успея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Миланова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...