Страх
Вчера аз го преживях,
и никой не бе до мен,
освен моята мила,
сладка и добра майка.
Операция аз претърпях,
да, беше ме много страх,
но през цялото време мислих за тях,
двете ми каки, които ме подкрепят.
Дори когато лекарят ми каза,
че това е опасно и сърцето ми,
откачи от страх, колкото и да са далеч,
винаги ще ме подкрепят и ще ме обичат.
От много неща ме е страх,
но когато те са до мен,
няма нищо, което да не преодолея.
Може аз да нямам приятели,
които да ги е грижа за мен,
но има и хора добри тук на този свят,
и когато това да мислим само за нас,
мине тогава ние добри те ще победим.
Може се още едва да започвам,
да очакват ме още две, но щом те
ме подкрепят, аз ще успея.
© Хриси Миланова All rights reserved.
