24.03.2009 г., 10:08 ч.

Страх 

  Поезия
5.0 / 2
463 0 3
СТРАХ
Нощта черни сенки застила -
светлините от къщи краде.
Градът в мрака търси закрила.
Сънят ме води, не зная къде.
Облаци прохождат със страх.
Озъбена луната с яд ги заглежда.
Кучета вият. Време за грях.
… Душата е бременна с нова надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Предложения
  • Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
  • Добър ден! Един билет за никъде, моля! За първия влак. Не, без дата за връщане. Мястото няма значени...
  • Сънувам баща си по тъмните нощи. Отново ми идва във къщи на гости. Той сигурно носи божествени пощи,...

Още произведения »