СТPАХ МЕ Е
Страх ме е... от всеки следващ дъжд -
той лятото... на прах ще го измие...
Ще си тръгне после... като мъж
неверен... И следите си ще скрие.
И аз... как да срещна есента?
Плодът узрял от нея да откъсна,
да му кажа - нямаш ти баща!...
Дъждът... просто... на капки се е пръснал?!
ДТ©
© Даниела Тодорова Всички права запазени