Aug 15, 2015, 8:07 PM

Страх ме е

Poetry

1.1K 0 2

СТPАХ МЕ Е

Страх ме е... от всеки следващ дъжд -
той лятото... на прах ще го измие...
Ще си тръгне после... като мъж
неверен... И следите си ще скрие.

И аз... как да срещна есента?
Плодът узрял от нея да откъсна,
да му кажа - нямаш ти баща!...
Дъждът... просто... на капки се е пръснал?!
ДТ©

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nejnostt (Даниела Тодорова)

Благодаря!

2015-08-17T21:52:38+03:00
limeruna (Йоана)

Стана ми любопитно от какво се страхува нежността Красиво е.

2015-08-16T13:27:56+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0