26.06.2015 г., 22:50  

Страх от края

426 0 1
 
Творба - информация

Страх от края

Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата си нямах страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях!

Сега навсякъде заничам,
надзъртам в профил и във фас,
и по шамани взех да тичам,
не съм готов за "оня свят"!

За този свят на мен ми пука,
макар, че той не е добре!
Страхувам се да сгазя лука,
страха и в мене се дере!

А мисля си...туй е нормално!
Навярно  всеки има страх!
Въпроса ми звучи банално,
но като всички станах аз!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че толкова сериозен проблем във Вас е предизвикал смях?!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...