Започва се...
Старата позната
с непознато лице отново е на прага,
протяга ръце,
сърцето се стяга,
свиваш се като дете...
ембрион
в корема на мама...
да, ама не - вече си голяма
и с треперещи ръце
отблъскваш измама
далеч от лицето,
което го няма.
Тя те държи и тресе...
всяка мисъл избягваш,
за да не се спре
и остане.
Мълчиш.
Не крещиш да престане,
защото я знаеш -
старата позната
с непознато лице...
Удря право в гърдите!
Пази се, ако имаш сърце...
© Шопландия Софийска Всички права запазени