Mar 24, 2009, 8:50 PM

Страх от... любов...

Poetry » Other

702 0 0

Започва се...
Старата позната
с непознато лице отново е на прага,
протяга ръце,
сърцето се стяга,
свиваш се като дете...
ембрион
в корема на мама...
да, ама не - вече си голяма
и с треперещи ръце
отблъскваш измама
далеч от лицето,
което го няма.
Тя те държи и тресе...
всяка мисъл избягваш,
за да не се спре
и остане.
Мълчиш.
Не крещиш да престане,
защото я знаеш -
старата позната
с непознато лице...
Удря право в гърдите!
Пази се, ако имаш сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0