13.09.2010 г., 10:23

Странен диалог

1.1K 0 23

"Опоетизирай,

моля те!

Как искам

 красота да блика

 от твоите три стиха!”

„Нима възможно е,

Учителю?

Каква ти поезия,

Боже?!

Сирени вият,

дебеловрати ни обхождат,

пионката - народ

от страх е затъпял,

ограбен,

измамен,

пребит,

безработен,

пребледнял,

онемял,

готов отново да робува,

да се подмазва,

без да се бунтува.

Дебеловрати,

това ли целяхте?!

Доволни,

вий потривате ръце -

за наркотика

свободно е младежкото сърце

и текат за вас парите,

заедно с на майките сълзите!

Повярвай ми,

Учителю,

терцини да си пиша аз желая

 и чиста красота да блика

от моите три стиха!"

                                                            

                                                                          2002 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стефка, благодаря! През месец ноември ще започна процедурите по издаването и дано всичко да е наред.
  • Аз още чета, но романа "Осьзнаване" - много ми хареса. Дори ми стана...най! Поздрави, Роси! След ноември да го чакаме?
  • Радко, благодаря!
  • Поздравявам те за искреното възмущение, което създава красиви и силни стихове!
  • Борис и Ангел, благодаря за отзивите!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...