Sep 13, 2010, 10:23 AM

Странен диалог

  Poetry » Civic
1.1K 0 23

"Опоетизирай,

моля те!

Как искам

 красота да блика

 от твоите три стиха!”

„Нима възможно е,

Учителю?

Каква ти поезия,

Боже?!

Сирени вият,

дебеловрати ни обхождат,

пионката - народ

от страх е затъпял,

ограбен,

измамен,

пребит,

безработен,

пребледнял,

онемял,

готов отново да робува,

да се подмазва,

без да се бунтува.

Дебеловрати,

това ли целяхте?!

Доволни,

вий потривате ръце -

за наркотика

свободно е младежкото сърце

и текат за вас парите,

заедно с на майките сълзите!

Повярвай ми,

Учителю,

терцини да си пиша аз желая

 и чиста красота да блика

от моите три стиха!"

                                                            

                                                                          2002 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стефка, благодаря! През месец ноември ще започна процедурите по издаването и дано всичко да е наред.
  • Аз още чета, но романа "Осьзнаване" - много ми хареса. Дори ми стана...най! Поздрави, Роси! След ноември да го чакаме?
  • Радко, благодаря!
  • Поздравявам те за искреното възмущение, което създава красиви и силни стихове!
  • Борис и Ангел, благодаря за отзивите!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...