EvaRang (Eva Rang)
84 471
31.07.2019 г., 15:29 ч.

Страст 

  Поезия » Философска
691 2 5

Гори ми тялото от страст, 

изгарям, чуваш ли? Вземи ме!

Целувай всяка, всяка моя част, 

В екстаз на нежност потопи ме...

И с мене затрепти в едно,

така, като в една вселена...

Ръцете ми ще милват нежно,

ще галят цялото ти "Аз",

А ти ме гледай, гледай във очите,

забрави даже времето за нас!

Ще се взривим в едно, ще падне нощ,

ще свирят лунните китари...

Звездите ще ни шепнат за разкош...,

а ние в тоя пламък на забрава ще рухнем

тихо във греха, защото в тая страст пощада няма...

И може би ме няма хич във римите,

и даже в любовта, но хайде, хайде да е всичко 

това съвсем на истина, а не...събудена 

от сън дълбок...мечта...

 

 

 

 

© Eva Rang Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • леле!
  • Благодаря ви! Ех, кой не мечтае за такава изпепеляваща страст, която всъщност не може да се изрази, а само почувства....
  • Опитай - или ще я загасиш, или ще я разпалиш... Хубав стих! Поздравления!
  • Браво, Еве! Много готино е това твое стихотворение! Оценявам с пет „Страст”-ни звездички…
Предложения
: ??:??