12.12.2007 г., 11:36 ч.

Страст 

  Поезия » Любовна
785 0 7

Не ми е до поезия, но трябва

да напиша нещо аз сега,

за да ви кажа колко много страдам

и да ви се извиня. :)

 

 

 

СТРАСТ

 

 

Късно е. Във стаята е полумрак.

Музиката тихо свири.

Желая те - и пак, и пак...

Погледът ми трескаво те дири...

 

Стоиш във дъното на стола неподвижен

и гледаш ме как плахо се държа.

Изглеждаш ми ти някак си безгрижен,

а аз се чудя как ще се издържа!

 

Заставам права срещу огледалото.

Луната се оглежда редом с мен;

така е хубаво - виждам се цялата

и омеквам аз като сатен...

 

Ти продължаваш да стоиш безмълвен,

да гледаш право през плътта,

как тялото изгаря като въглен

и чака да се слее с теб в нощта...

 

...

 

Защо мълчиме ние в тъмнината?

И само нежно с поглед си говорим -

усещаш ли, как след любовта телата

за страст отново са готови!?

© Бенита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??