Страст
Не ми е до поезия, но трябва
да напиша нещо аз сега,
за да ви кажа колко много страдам
и да ви се извиня. :)
СТРАСТ
Късно е. Във стаята е полумрак.
Музиката тихо свири.
Желая те - и пак, и пак...
Погледът ми трескаво те дири...
Стоиш във дъното на стола неподвижен
и гледаш ме как плахо се държа.
Изглеждаш ми ти някак си безгрижен,
а аз се чудя как ще се издържа!
Заставам права срещу огледалото.
Луната се оглежда редом с мен;
така е хубаво - виждам се цялата
и омеквам аз като сатен...
Ти продължаваш да стоиш безмълвен,
да гледаш право през плътта,
как тялото изгаря като въглен
и чака да се слее с теб в нощта...
...
Защо мълчиме ние в тъмнината?
И само нежно с поглед си говорим -
усещаш ли, как след любовта телата
за страст отново са готови!?
© Бенита All rights reserved.
