20.08.2009 г., 23:10

Страст

573 0 0

Когато утрото изпраща зората си,

светът в светлина да премени,

две пламенни тела в страстта си

сбъднаха идеали и мечти.

 

В полутъмнината на хотелска стая,

под приливните им вълни,

две тръпнещи поривни ухания

сляха в лудост своите души.

 

И в оня миг на мощното стенание

на бурята, която любовта им зароди,

те бяха тъй щастливото сияние

от сънищата на несбъднати съдби.

 

Денят дойде беззвучен и си отиде,

нощта наложи свойта тъмнина,

две желания  диви и красиви

не искаха да знаят за това.

 

Те искаха мигът да стане вечност,

жаравата да бъдат, която феникса роди,

да не загубят надеждата човешка,

която можеше  от вярата да ги лиши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...