Aug 20, 2009, 11:10 PM

Страст

  Poetry » Love
574 0 0

Когато утрото изпраща зората си,

светът в светлина да премени,

две пламенни тела в страстта си

сбъднаха идеали и мечти.

 

В полутъмнината на хотелска стая,

под приливните им вълни,

две тръпнещи поривни ухания

сляха в лудост своите души.

 

И в оня миг на мощното стенание

на бурята, която любовта им зароди,

те бяха тъй щастливото сияние

от сънищата на несбъднати съдби.

 

Денят дойде беззвучен и си отиде,

нощта наложи свойта тъмнина,

две желания  диви и красиви

не искаха да знаят за това.

 

Те искаха мигът да стане вечност,

жаравата да бъдат, която феникса роди,

да не загубят надеждата човешка,

която можеше  от вярата да ги лиши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...