Страстен любовен сонет
СТРАСТЕН ЛЮБОВЕН СОНЕТ
Знаех си, че с тракийките шега не бива.
А аз попаднах на развихрена лъвица.
Сега се мятам в необрана, закъсняла нива,
без посока под увисналите жици...
Тежка участ за мирянин,
сам обрекъл себе си на гибел.
Върл залог, но не мога да избягам –
ще ти пристана, змейно либе!
Всичко тръгна наобратно.
Вместо аз да грабна руно агне –
мене идваш да ме грабнеш.
Кво пък? Райско робство ме очаква!
И всяка нощ ще бъде жарко пладне,
а всеки ден безкраен празник!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
Хубаво 
