Щом настъпи
безразличие
и морето спре
да се вълнува...
В тъй досадното
затишие,
мечтая пак
да забушува...
Мене да
погълне цяла
синята
безкрайна мощ.
А пък после,
отмаляла,
да я сънувам
цяла нощ...
Моята страст
към живота
влива се
като река,
преливаща е
и дълбока...
всичко,
отмива всичко тя...
© Катя Всички права запазени