Aug 6, 2008, 5:05 PM

Страстта към живота..

  Poetry » Other
723 0 9

Щом настъпи

безразличие

и морето спре

да се вълнува...

В тъй досадното

затишие,

мечтая пак

да забушува...

 

 

 

 

Мене да

погълне цяла

синята

безкрайна мощ.

А пък после,

отмаляла,

да я сънувам

цяла нощ...

 

 

 

 

Моята страст

към живота

влива се

като река,

преливаща е

и дълбока...

всичко,

отмива всичко тя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...