19.02.2009 г., 23:09

Струни от тънка връв...

908 0 0
 

И нека струните и жиците

със звън метален завалят,

по плексигласа палки да звънят!

Нима не си мечтаеш такъв  да е светът?

 

Дъжд от ноти разбунтувани навън,

слънце от жици и тенекиен звън.

От тук, от там, с петолиние или не знам,

музика, душата да опише, ще създам.

 

Думи без срам, красноречиви,

рифове луди, нови переспективи.

Струните, дето текла е кръв,

някога били са просто тънка връв...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Саси Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...