Струни от тънка връв...

И нека струните и жиците

със звън метален завалят,

по плексигласа палки да звънят!

Нима не си мечтаеш такъв  да е светът?

Дъжд от ноти разбунтувани навън,

слънце от жици и тенекиен звън.

От тук, от там, с петолиние или не знам,

музика, душата да опише, ще създам.

Думи без срам, красноречиви,

рифове луди, нови переспективи.

Струните, дето текла е кръв,

някога били са просто тънка връв...