Чувствам се добре, съвсем добре
сред тишината шумна на капчуците...
с тайните на всички дъждове,
изплакани от слънцето и бурите.
Чувствам се добре, съвсем добре
сред истините, спящи, на заблудите...
притихнали в незрящи светове
като краткия живот на пеперудите.
Чувствам се добре, съвсем добре
сред спрелите секунди на минутите...
свободни като прерийни коне,
без стремето метално на табуните.
Чувствам се добре, съвсем добре
сред грохот, онемял от думите...
завихрил сили от пустинни ветрове,
разтопил се като сняг по кулите.
Чувствам се добре с душата си, добре...
говорим си понякога за "лудите"...
превзели всички върхове...
струва ли си вече да ги будиме?!...
© Теодора Атанасова Всички права запазени