20.06.2008 г., 19:35

Струва ли си?

1.1K 0 4
Струва ли си
всеки път да лъжем?...
Струва ли си,
всеки път да се крием?
Да бягаме и да я мамим?
Обичам я толкова много...
Струва ли си
да те държа за ръка,
да те целувам и прегръщам?
Струва ли си да гледам в очите ти
и да те сънувам?
Струва ли си
да продължавам да се боря?!
Струва ли си да продължавам да мамя?
Поглеждам и навсякъде виждам вашата снимка!
Полудявам!
Мразя я...
Мразя това, че те обича
и не спира да ти се врича!
Струва ли си
всеки път, когато отварям очите си,
да се сещам за теб?
Струва ли си да чакам мига, в който ще те видя отново?
Струва ли си да се надявам,
да ти вярвам?
По дяволите, струва ли си целият този ад?
Струва ли си да участвам в целия този парад?
Може би да, а може би просто
ще остана празна,
ще остана без сърце и без душа...
;(

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослава Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ахаха, не знам коя си ти (предполагам, но не ме интересува особено ) Първо стиха е стар, второ имам право да пиша каквото си поискам, и трето ти си смешната в случая и мисля, че ТИ се бъркаш където не ти е работа
    Със здраве.
  • Не, скъпа, не си струва. Да разваляш една хубава връзка като лъжеш в очите най-добрата си приятелка и се излагаш като кифладжийка! Направо си смешна. Седнала да ми пише стихове за тъпите си изпълнения. Вземи си седни на задника и спри да се вреш където не ти е работата. Стихове ще ми пише. Смешна си, смешна!
  • Понякога питането само усложнява... Поздрав за стихчето
  • Най-вероятно....може би.....не се знае.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...