Струва ли си?
всеки път да лъжем?...
Струва ли си,
всеки път да се крием?
Да бягаме и да я мамим?
Обичам я толкова много...
Струва ли си
да те държа за ръка,
да те целувам и прегръщам?
Струва ли си да гледам в очите ти
и да те сънувам?
Струва ли си
да продължавам да се боря?!
Струва ли си да продължавам да мамя?
Поглеждам и навсякъде виждам вашата снимка!
Полудявам!
Мразя я...
Мразя това, че те обича
и не спира да ти се врича!
Струва ли си
всеки път, когато отварям очите си,
да се сещам за теб?
Струва ли си да чакам мига, в който ще те видя отново?
Струва ли си да се надявам,
да ти вярвам?
По дяволите, струва ли си целият този ад?
Струва ли си да участвам в целия този парад?
Може би да, а може би просто
ще остана празна,
ще остана без сърце и без душа...
;(
© Светослава Йорданова All rights reserved.
) Първо стиха е стар, второ имам право да пиша каквото си поискам, и трето ти си смешната в случая и мисля, че ТИ се бъркаш където не ти е работа 