Jun 20, 2008, 7:35 PM

Струва ли си?

  Poetry » Other
1.1K 0 4
Струва ли си
всеки път да лъжем?...
Струва ли си,
всеки път да се крием?
Да бягаме и да я мамим?
Обичам я толкова много...
Струва ли си
да те държа за ръка,
да те целувам и прегръщам?
Струва ли си да гледам в очите ти
и да те сънувам?
Струва ли си
да продължавам да се боря?!
Струва ли си да продължавам да мамя?
Поглеждам и навсякъде виждам вашата снимка!
Полудявам!
Мразя я...
Мразя това, че те обича
и не спира да ти се врича!
Струва ли си
всеки път, когато отварям очите си,
да се сещам за теб?
Струва ли си да чакам мига, в който ще те видя отново?
Струва ли си да се надявам,
да ти вярвам?
По дяволите, струва ли си целият този ад?
Струва ли си да участвам в целия този парад?
Може би да, а може би просто
ще остана празна,
ще остана без сърце и без душа...
;(

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ахаха, не знам коя си ти (предполагам, но не ме интересува особено ) Първо стиха е стар, второ имам право да пиша каквото си поискам, и трето ти си смешната в случая и мисля, че ТИ се бъркаш където не ти е работа
    Със здраве.
  • Не, скъпа, не си струва. Да разваляш една хубава връзка като лъжеш в очите най-добрата си приятелка и се излагаш като кифладжийка! Направо си смешна. Седнала да ми пише стихове за тъпите си изпълнения. Вземи си седни на задника и спри да се вреш където не ти е работата. Стихове ще ми пише. Смешна си, смешна!
  • Понякога питането само усложнява... Поздрав за стихчето
  • Най-вероятно....може би.....не се знае.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...