3.07.2023 г., 0:19

Струваше ли си да се пожертваш, Господи?

747 0 0

Струваше ли си, Господи

 

Струваше ли си

да се пожертваш, Отче

Адама от смърт да спасиш,

по бащински нежно

 да го възлюбиш –

грехът непростим да простиш?

 

Какво ли ти струва

да гледаш  днес, Боже

отгоре със гняв и тъга,

как тънат в охолство,

но в бедност духовна

любимите твои чеда?

 

На кол как побиват

земята си клета,

светците разпъват на кръст,

как още човека

след двадесет века

мирише на смърт и на пръст!

                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...