12.05.2023 г., 8:46 ч.

Стръкче пролетна надежда 

  Поезия » Философска
206 7 10

СТРЪКЧЕ ПРОЛЕТНА НАДЕЖДА

 

Дрипаво слънчице, сиромашко –

то сякаш молци са го ръфали.

Три хлапета простреляха с прашка

вчера подивелите гълъби.

 

Тегне дим над смълчания извор.

И потъва в мъгла пиперлива.

А сланата оре подир изгрев

с леден плуг опустялата нива.

 

Остъклена реката сковава

на водите си бурните страсти,

сънен кос пустошта прекосява

и се скрива сред голите храсти.

 

И е есен. Толкова есен е –

утаява се плътно в душата.

Над бездомните клони надвесен,

мракът спря да ухае на лято.

 

А в дерето нашарено сляга

на валма кукувичата прежда.

Бог невидим е минал край прага

и оставил е стръкче надежда.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??