14.05.2024 г., 21:39

Студенина

685 2 4

Сърдит ни е навярно месец май,

студенина тече в душа и тяло,

дано завърши с малко хубав край,

защото нямаше добро начало.

 

Не знам дали в задявката на Бог

се криеше на месеца каприза.

Изтече добротата в дневен срок –

да подариш на ближния си риза.

 

На страдалеца да дадеш ръка

и да намери в теб една утеха.

Сега през май превиваме снага

и нямаме си ни любов, ни дреха.

 

Все облачно, и все ще завали.

Сълзи ли, дъжд ли? Само Господ знае.

Недружелюбен месецът върви.

Идея нямам как ще е до края?!

 

Аделина Колева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано, Петя. Благодаря.
  • Благодаря сърдечно и на двама ви.
  • Хем автентично:

    "Все облачно, и все ще завали.
    Сълзи ли, дъжд ли? Само Господ знае.
    Недружелюбен месецът върви.
    Идея нямам как ще е до края?!",

    хем символично. Точно в това е изуството на поезияга - да върви по острието между реалността и символиката. Поздравление, Аделаида!
  • тук пък сухо и топло, природата винаги балансира, а човекът е нейно отражение, хареса ми

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...