14.08.2021 г., 11:23 ч.

Стъклени облаци 

  Поезия » Философска
664 2 17

 

Блъскам се в стъклени облаци,
изтъкани от пагубна страст.
Посивели от мъчен раздор,
прегорели от сляпа тъга,
по-случайни от всякога...

Аз се бия със тях-пребледнял и уплашен,
те от своя страна ми отказват победа
и започват така-с тихи стъпки към мен да прииждат,
хващат ме за ръка
към двубой ме приканват!
Аз ги гледам едва, мисля това ще е края,
а насреща жена, спуска свойте длани към мене.

Аз уплашен стоя,
разпилян и разнищен.
Казвам това е смъртта, няма що да е друго...
и притискам ръце към очите си тъмни,
ех, проклета съдба и за мене време намери...
Нищо, аз я разбирам, щом е решила така.

Изведнъж по случайност поглеждам,
всички облаци от стъкла
разпилени се влачат по пода,
а Онази жена, с боси крака
е приседнала тихо до мене...
Ех, сгрешил съм съдба,
явно пак за мен си нямала време!

 

© Синьо момиче Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бих прочела повече от теб - пиши още. Стана ми хубаво на душата.
  • Три са: епос, лирика и драма. Три рода. 😉
  • Извинявам се за спама, но ми стана интересно. Вапцаров също има стихотворение написано от женска гледна точка — "Писмо". И аз просто не виждам нищо нередно в това.
  • Mazaco (Емил Боянов) - в прозата е друго. И романи се пишат, не само разкази, зависи дали пишеш от името на лирическия герой.

    Силяна - никой никого не съди, а ми беше интересно какво ще ми отговориш.

    "palenka (Пепи)
    2 ч
    Хареса ми, но защо пишеш в мъжки род?"

    Писала съм, че ми харесва стихът ти - къде видя липса на възпитание; в един резонен въпрос.
  • Благодаря Ви изключително много, Нина и Петър! А на Вас госпожо Пепи, какво да кажа.. Изумяват ме подобни парадоксални изявления, опити за съдене и тн. Ако това за Вас е "откровение", то за мен е липса на възпитание. Явно не сте разбрала нищо от долу написаното в коментара ми. И държа да отбележа, че нямам претенции да бъда Ботев, Яворов и не се сравнявам с тези Велики личности. Ако започна да имам такива претенции веднага ще сменя рода и ще започна да пиша в женски род!!!Сбогом!
  • https://otkrovenia.com/bg/stihove/stihotvorenie-ot-myjki-rod
  • Въпросът ми не беше зададен точно, Пепи. Бих могъл, Пепи, но моето алтер его е мъжко. Което не означава, че при всички е така: във всеки дреме по един латентен хомосексуалист, а при някои направо си крещи. Истината е, обаче, че човешката душа няма пол. Хората, обаче, нямат само душа. Надявам се задоволих любопитството ти. 😊
  • Забелязала съм от страшно много време, че тук не идваме за да се наслаждаваме на поезията на различните хора, а за да я съдим и да даваме акъл ('щото си имаме в излишък). Да си избиваме комплексите пред непознати. И това е дразнещо и не отива на хора, които се смятат за мъдри, пораснали, с опит, интелигентни. Това явно е лъжлива фасада. Няма смисъл. Какво като един човек е решил да пише в друг род? Нарушава догмите? Писаните или неписаните? Или просто като не ви се нрави "ненормалното", дайте автора да го бичуваме. Може и публично на кладата жив да го изгорим, ако искате. Не ви отива. Все ще намирате кусури- ако не за рода, ще е за нещо друго. Тъжно е. Пуст български манталитет. За първи път си позволявам да коментирам по този начин, без извинение.
    Питам, толкова ли високо цените мнението си, че без него Земята ще спре да се върти?
  • Петър1 (Петър Димитров) - ти що не пишеш от 1 л.ж.р.?
    "Всеки Творец в личното си творчество има свой пол, път, история"

    ц ц ц, класици били, женска душа ала-бала! А душата била безполова!
    А толкова стихотворения са ѝ посветили - т.е. на... оня, дето духа!
  • Госпожо.. Аз не съм тук, за да споря, а за да споделям творчеството си и да чета произведенията на други поетични души в така нареченото пространство "Откровения". Самото заглавие на портала казва достатъчно. Лично откровение от всеки един от нас тук, независимо в какъв род и число. За мен в Поезията няма род, защото аз я приемам, като нещо различно от ежедневието си и материалния Свят. За мен тя е нещо много по-Велико и Сакрално. Точно поради тази причина тя излиза директно от моята Душа, а в нея няма род. Да не говорим, че ние хората имаме и мъжка, и женска енергия в себе си. Изкуството е начин да освободим тази си енергия, независимо в какъв вариант. Мъж/жена душата ни няма пол. Това да съдите как някой е решил да пише своите стихове или как се възприема, като род, число и тн за ме е изключително неприемливо. Всеки Творец в личното си творчество има свой пол, път, история. Моля не съдете, ако за Вас нещо не е "нормално" или "не трябва да бъде така написано". Пожелавам Ви лек ден!
  • Пепи, провокаторка такава, колко рода има в поезията? Я да те видим сега, като много знаеш. Краси Тенев да не подсказва, моля. 😆
  • LiYaa (Силяна Щилиянова) - няма род, когато е удобно заради римата и сричките. Оправдание! Как може в същността си да си жена, а да пишеш от мъжки род? Интересно защо са тия родове в езика ни. Очаквах този отговор, и не се изненадах. И грешките с препинателните знаци нямат значение... абе пиши си там, и си свиркай!
    Я дай нещо от Яворов, Ботев, Чинтулов, Левиев, писано в 1 л.ж.р., плс!
    А уж поезията била нещо лично, изразяването на отношението ни към света.
  • Благодаря! В Поезията не съществува род поне според мен и моите разбирания. Всичко е до чувство и картина в съзнанието. Аз лично така го усещам по-вълнуващо за себе си, когато създавам стих.
  • Хареса ми!
  • Хареса ми, но защо пишеш в мъжки род?
  • Благодаря!
  • Харесах.
Предложения
: ??:??