Стъклени облаци
Блъскам се в стъклени облаци,
изтъкани от пагубна страст.
Посивели от мъчен раздор,
прегорели от сляпа тъга,
по-случайни от всякога...
Аз се бия със тях-пребледнял и уплашен,
те от своя страна ми отказват победа
и започват така-с тихи стъпки към мен да прииждат,
хващат ме за ръка
към двубой ме приканват!
Аз ги гледам едва, мисля това ще е края,
а насреща жена, спуска свойте длани към мене.
Аз уплашен стоя,
разпилян и разнищен.
Казвам това е смъртта, няма що да е друго...
и притискам ръце към очите си тъмни,
ех, проклета съдба и за мене време намери...
Нищо, аз я разбирам, щом е решила така.
Изведнъж по случайност поглеждам,
всички облаци от стъкла
разпилени се влачат по пода,
а Онази жена, с боси крака
е приседнала тихо до мене...
Ех, сгрешил съм съдба,
явно пак за мен си нямала време!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Синьо момиче Всички права запазени
А на Вас госпожо Пепи, какво да кажа.. Изумяват ме подобни парадоксални изявления, опити за съдене и тн. Ако това за Вас е "откровение", то за мен е липса на възпитание. Явно не сте разбрала нищо от долу написаното в коментара ми. И държа да отбележа, че нямам претенции да бъда Ботев, Яворов и не се сравнявам с тези Велики личности. Ако започна да имам такива претенции веднага ще сменя рода и ще започна да пиша в женски род!!!Сбогом!