Нужна е тази тъга и прозрачна
колкото може да видиш през нея...
и на вратата й няма пазачи,
няма прозорче, от там да ветрее.
Тя не минава след никоя жажда.
И след страха ми повторно живее.
Тя е причина сама да се раждам,
влезне ли огън, където не смее.
Нося го питомно, тичам и зная,
болката има едно измерение,
точно побрана в душата и тялото,
тя ще измери, обичам ли времето. ...