СТЪЛБА ОТ ДИМ

/триптих/

1. Не бива да се разпадне,

държа се за перилата ѝ.

Назад и напред е стръмна.

Издига се дим по средата.

Избягвам надолу да гледам,

замайва ми се главата.

Прелка по прелка прониквам

във същността на нещата.

Светликът ме съпровожда,

начало на думата казана.

Крия в обгорената пазва

душата си от съблазън.

Ръцете ми, жилави корени,

завързах на морски възли,

ако загреба на пясък

в галера с живите мъртви.

Заслушана тихо в сърцето си

високо, отвъд предела.

Ако димът ме погълне,

свободно да го преживея.

2. От години едно по едно

зрънца във шепа събирам.

Каквото било е било –

осмислям вкуса на симида.

Вината - невидим товар,

нощ подир нощ не заспива.

Разсъмне ли, черна тъга

на талази с небето се слива…

И птиче дочувам едно

от перваза. Мене пак вика.

Завесата бяла - платно

в лодката на светлика.

3. Ах, тая Вавилонска кула

с днешна дата!

Измолват милост вместо нас

попове във молитвения дом.

Клепачите ни давят

във ламета лъскави.

И служат чинно,

а оселът им е хром.

С китка ръсят приживе

за крепко здраве.

Кандилото размахват

да се освестим.

Просъскват и свещите

на език неразбираем -

загатват, че сме гости,

по-кратки и от дим.

Достойни или не. Избрани

във време ритуално

в Път вървим напред.

Макар да е еднопосочен,

душите ни жадуват за обет.

Настана сеч в градината.

Пазарът се разрасна.

За люлка ласкава, за кръст.

Изтичат соковете от дървото,

за евхаристия и мъст.

И Прошката безмълвно се оттече.

Засмука я пръстта с копнеж.

Белеят камъни за обелиски

по сипея на дните ни градеж.

Последните ще водят? Притчи.

Като фигурки в калейдоскоп

разбъркват се и се редуват

печал и радост по калъп. Живот.