6.07.2019 г., 20:33 ч.

Стъпки 

  Поезия » Друга
5.0 (3)
570 2 3
Ще запея в нощта и ще плача!
Ще изтрия следите от раните!
Аз съм мъж – на сърцето ила̀ча,
и съм крайната спирка за дланите!
Изведнъж се изгубих по друмите,
като дъжд, недочакал дъгата си.
Виж надлъж как пилеят се думите
и милея за обич с душата си…
Ти проклина деня ми, отиде си.
Спи в годините нашето минало.
Там морето – земя за сафридите,
изморено и тихо, се сринало… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Предложения
  • Дали достатъчно любов ти давам?... На тебе е обречен всеки Божи ден. И всяка сутрин с радост осъзнав...
  • Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...
  • Бягай, бягай невръстна робиньо, мъгла се вдига, потеря иде! Бягай от чужди, крий се от свои – за гро...

Още произведения »