Jul 6, 2019, 8:33 PM

Стъпки 

  Poetry » Other
469 2 3

Ще запея в нощта и ще плача!
Ще изтрия следите от раните!
Аз съм мъж – на сърцето ила̀ча,
и съм крайната спирка за дланите!

Изведнъж се изгубих по друмите,
като дъжд, недочакал дъгата си.
Виж надлъж как пилеят се думите
и милея за обич с душата си…
 
Ти проклина деня ми, отиде си.
Спи в годините нашето минало.
Там морето – земя за сафридите,
изморено и тихо, се сринало…

Ще летя и ще пея по нотите…
Ще шумя до последното дишане.
На брега ще прегърна животите
и света ще ти върна. Излишен е.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??