Стъпки в пясъка...
Стъпки в пясъка...
...Денят отплаваше към залеза...
Морето леко се стъмни
преди да разлюлее алени
до хоризонта чак вълни...
Аз сам разхождах се по плажа
от мисли свои си обзет...
(Какво върти се, как да кажа,
в главата на един поет!..)
... И както си вървях унесен
видях във пясъка следи,
и тръгнах подир тях понесен
от любопитство може би...
Вървяха успоредно, двойни
следи от мъж и от жена,
които видимо доволни
оставили са тук следа.
Навярно спирали са (явно
от стъпките събрани в кръг)
целували са се и бавно
отново тръгвали са в път.
Помислих: няма да е кратък
и тоя път, но изведнъж-
те продължаваха нататък,
но само стъпките на мъж...
И спрях, и блъсках си главата
във опита да разбера
къде е отишла жената
от тая шеметна игра...
... Възможно е: ей тук на плажа
почти на прага на нощта
да е разбрала нещо важно
и да е пожелала тя
в мига да се превърне в птица
и надалеч да отлети
от идващите в броеница-
безкрайни, безлюбовни дни!..
... А може би пък в нея вгледан
мъжът и с биещо сърце
да я я грабнал и обесебен
от Страст понесъл на ръце!..
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
